Поезия

[fred]

Бохем
Христо Смирненски

Цветущата моя фантазия
ме води по приказен път,
в Европа, Америка, Азия
мечтите безплатно летят.

Безумно от мен са обичани –
безумно и с порив един
и тежките нимфи в Казичане,
и леките дами в Берлин.

С надежди макар разнебитени
кат деветгодишен балтон,
летят към Парнас младините ми
под девствено чист небосклон.

В среднощните зимни виелици
запалвам аз свойто сърце
и моята младост весели се
и грее смразени ръце.

А сутрин светата фантазия
сразява стомашния зов –
пред някоя женска гимназия
закусвам си кифли с любов.

[boris037]

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

[fred]

Никой не казва кое за кой е в темата.Пускаме си стихове и ги четем.
Това по повод на горния пост, който колегата промени
Ноември
Иван Есенски
На Елка и Павел


Да се избистрят думи и води.
Денят да се смалява неохотно.
Да падне здрач. Дете да се роди.
Да се събуди жив и здрав животът...

И лист по лист свенливата бреза
да свлича златотканата одежда.
Да капе дъжд – сълза подир сълза.
Да лъхне тлен. Тъгата да е нежна.

А в пръстите ми – хлад и тишина.
И светлина – където през сърцето
минава тънък белег от жена,
та цял живот отвътре ми е светло.

И някъде в началото, или
накрая, или просто по средата,
отвътре плахо да ме заболи
и да напомни, че е в мен – душата.

И да ме осени – защо дойдох
и кой така съдбата ми изприда.
И да въздъхна:
– Господи, видох!
И като дядо Йоцо – да го видя.

[Mirela]

Paris at night

Jacques Prévert

Trois allumettes une à une allumées dans la nuit
La premiére pour voir ton visage tout entier
La seconde pour voir tes yeux
La dernière pour voir ta bouche
Et l'obscuritè tout entière pour me rappeler tout cela
En te serrant dans mes bras.


Превод:

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

[Кайо]

Сън сънуваш, ой нерадост,
опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
И на гроба, ой нерадост,
опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.

Заран пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.

Вечер пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.

Сън сънувах, ой нерадост,
опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…




Из "Хайдушки песни", П.К. Яворов

[fred]

Ден денувам
на Гоце Делчев

Пейо Яворов

Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни
няма тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае...

Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра
нямам братец, ни сестрица -
братец да ме хвали,
а сестра да жали...

Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
Нямам либе, първа обич -
мене да очаква
и да ме оплаква...

Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.

[viki]

Бягство

Измислях...
десетки красиви лъжи
за невъзможно обичане....
Обличах ...
лъжите във факти дори,
за да не стигна до вричане...
Приписвах ти ...
много и странни вини,
заради себе си - да не боли.
Затворих те в спомен.
Залостих вратата.
Резетата спуснах.
Ключа завъртях.
И... справих се.
Скрих те ....
Избягах ти...

Ти, само,
недей да го вярваш.

Мария Райнова Петрова



СЛЪНЧЕВА УСМИВКА

Единствена, неповторима
и с необятна слънчева душа,
смеха ми звънък запленява,
разнася ведрост, топлина...

Очите ми - гора зелена...
Погледнеш ли - изгубен си докрай!
Усмивката ми лъчезарна-
прозорец към безкраен рай!

Сърцето ми - изтъкано от Фея
с цветове от блестяща дъга,
в нея слънчеви снопчета има
и светлина от брилянтна звезда!

Всеки миг е вечна радост
щом с мен е споделен.
Аз рисувам вечна младост
в твоя сив, напрегнат ден!

[fred]

Итака
Константинос Кавафис

Превод: Стефан Гечев

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се -
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се - пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш -
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там - това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре - години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

[fred]

Я да мръднем малко и тая тема.Едно от дяда ви Вазов, което не се учи в училище.

Любов трябва
Иван Вазов

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по - добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по - лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума –с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!





Галерата
Антон Баев


все едно накъде — по-далече оттук
Артюр Рембо

С девет възела вятърът бие о борда
и връхлитат огромните черни води.
Храчат кръв по сплъстените сиви бради
във галерата тъпите жилави роби.
Като бясна е сякаш стрелката в компаса.
Горе с черен език съска чуждият флаг.
И крещи капитанът, и блъска с крак,
но в кръг се върти пощурял екипажът.
Накъде ли с ръце, запоени с веслата,
ти, пленени моряко, с години гребеш?
Зее огнена пропаст — самото небе —
и изпраща надолу вода за проклятие.
Но качен върху мократа хлъзгава палуба
и размахал димящата още главня —
аз съм юнгата, чакащ гласа на жена
да вести на разсъмване родните заливи.
С девет възела вятърът бие о борда
и връхлитат горещите гъсти води,
храчат кръв по сплъстените сиви бради
във галерата тъпите жилави роби...

[fred]

Може и да съм го писал, ама ми харесва.На руски и в изпълнение на Висоцки е съвсем различно.
Владимир Висоцки

Моята циганска

Пламък жълт в съня гори,
и прохърквам сънно:
„Позабави, позабави -
утрото е мъдро!”
Но дори на сутринта,
весело не ти е:
и на гладно пушиш фас,
и си махмурлия.

В кръчмата - шише коняк,
беличка салфетка -
рай за шут или бедняк,
но за мен е клетка.
Църква - смрад и полумрак,
дякон окадява...
Не и там не е така,
не тъй, както трябва!

Аз по ската към върха
бягам от съдбата,
на върха стои елха
вишна - в долината.
Склонът във бръшлян да бе,
та да ме зарадва
нещичко поне, но не...
Не е както трябва!

Аз - в поле покрай река:
светло вред, Бог де е!
В чистото поле - цветя,
път далеч белее.
Лес дълбок на шир и длъж
с Баби-Яги в него,
пътят свършва изведнъж -
ей дръвника де го.

И танцуват в такт коне,
без да го желаят.
И по пътя все е зле,
както зле е в края.
Нищо свято там не е -
в църквата, в шишето!
Не, момчета, тъй не е!
Тъй не е, момчета...

[boris037]

Висоцки
"Капризните коне"

До ръба на пропастта, на самия му край,
аз конете си, ще подкарам, ще пришпоря.
Нещо въздухът ми е малко. Вятър пия, мъгла преглъщам,
и усещам с отчаян възторг -пропадам, пропадам!
Ех, по бавно коне, по бавно!
И не слушайте стегнатата плетка на камшика!

Но нещо конете ми се случиха капризни,
да поживея не успях и да попея също!

Аз конете ще напоя!
Аз куплета ще допея!
Макар още малко, да постоя на ръба!...

Ще изчезна. Като пухче ураганът, ще ме издуха от дланта.
И с шейна в галоп, ще ме извозат сутрин по снега.
Но не бързайте толкова, мои коне!
Ако ще и за кратко, продължете пътя ми към последния пристан!

По бавно коне, по бавно!
Не са ви господари камшикът и въжето.
Но нещо конете ми се случиха капризни.
И да поживея не успях и да попея също.

Успяхме! За партито при бога никой не закъснява.
Но защо ли, ангелите пеят там със страшни гласове?
Или звънчето е полудяло от трептения,
или викам аз на конете, да не дърпат шейната толкоз бързо!

По бавно коне, по бавно!
Моля, не препускате летейки!
Но нещо конете ми се случиха капризни.
Щом поне не живях, поне да допея!

Аз конете ще напоя,
Аз куплета ще допея,
дори и за миг да постоя на ръба!


П.С.
Може би има и по-добър превод, но според мен тази лирика не може да бъде предадена цялостно на друг език.

[mihaeles]

Сонети - Уилям Шекспир

Сонети

1

Желаем цвят от свежите цветя,
за да живее вечно красотата.
И нека вехне розата, но тя
оставя свой наследник на земята.
А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?
Ти, с който тоя свят е украсен,
в нетрайното на пролетта съперник,
погребал в пъпка бъдещия ден,
еднакво си прахосник и скъперник.

От жажда за живот на смърт предаваш
това, което само предвещаваш.


2

С бразди когато милото чело
четирестата зима издълбае,
предишното разкошно облекло
кой в жалките ти дрипи ще узнае?
И на въпроса: „Онзи младенец
къде е скрил украсата младежка?“
какво ще кажеш? В този сляп гледец?
Но туй ще бъде само зла насмешка.
Тъй по-достойно би отвърнал ти:
„В децата ми, във тях за моя радост
живеят мойте пролетни черти.
На тях оставих първата си младост.“

И нека ти света напуснеш пръв,
но в друг след теб ще блика твоя кръв.


3

О, виж в стъклото, младостта си виж!
На друг не отдадеш ли тази младост,
дълбоко тоя свят ще огорчиш
и ще лишиш една жена от радост.
Чие девиче тяло няма с плам
във своите прегръдки да те вземе,
или си влюбен в себе си дотам,
че даже любовта за теб е бреме?
В синовните очи като в стъкла
се отразява бащината пролет.
И ти в такива две огледала
ще съзерцаваш първия си полет.

В живота ти минаваш като слеп
и твоят образ мре и чезне с теб.


4

Разсипнико, прахосваш своя чар
и хубост с порив тих и благороден.
Природата не ти ги дава в дар —
заема ги — свободна на свободен.
Скъпернико, ти този дар дължиш
на друг човек, на някой внук далечен.
Ти незаконно чужд живот своиш,
но от това не ставаш дълговечен.
Със теб самия сделки сключваш ти
и с туй вървиш към пълно разорение.
Но пред смъртта за тежките щети
какво ще бъде твойто обяснение?

И този лик на бъдещия ден
ще свърши с теб, във друг невъплотен.


5

Мигът създава с майсторска ръка
един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно нещо пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни влекат летата глухо,
където мръзне пролетния сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат —
прозрачен пленник, хванат зад стъклата —
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.

Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежния му дъх.


6

Дано студът не покоси листата
на твоя цвят, преди да е цъфтял.
Преди да сложиш част от аромата
на розите във някой скъп кристал.
О, лихва не е туй, което с радост
длъжникът към дълга си заплати.
И не е лихва, ако твойта младост
платиш със десет младости и ти.
Ти десет пъти тук ще съществуваш
и десет пъти ще умреш щастлив.
И с право над смъртта ще тържествуваш,
защото в някой внук ще бъдеш жив.

Ти твърде си дарен със красота,
за да умреш със другите в смъртта.


7

Денят показва своя румен лик
с лъчистите черти на божество.
И всички срещат гордия светлик
с нескривано, сърдечно тържество.
Когато той във своя зрял разцвет
възкачи онзи син небесен рът,
очите ни с какъв дълбок привет
го следват дълго в златния му път.
Но щом без мощ, с угаснали лъчи
закрета той с превити рамена,
то същите възторжени очи
се впиват вече нейде настрана.

И ти така, в сина си съхранен,
срещни във него утрешния ден.

Превод от английски - Владимир Свинтила
п.с. За тези, които искат да се полюбуват още на Шекспир ще добавя линк със всичките 154 превода.

[Ранобудниче]

За обидата

Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.

Змей Горянин
1950

[fred]

Я и аз едно кратко

НАДЕЖДА
Йохан Волфганг фон Гьоте
Венцеслав Константинов, превод от немски

Нека моят труд полека
В дело се превърне, нека
Не изсъхна като гранка!
Участ! Вярвам: много пъти
Тези днес безлистни пръти
Ще дадат и плод, и сянка

[fred]

Звезден час, текстта май е на "Щурците"

ето и самата песен.Аз лично предпочитам студийния вариант, това е изпълнение на концерт в по ксен етап на групата
http://wwww.vbox7.com/play:6cd0050e

а това е текстууу

Искаш ли до край да ме разнищиш,
музиката в мене заглуши.
Вслушан във инстинктите си хищни,
синята ми птица удуши.

Угаси звездите дето греят
в нощи и във сънища дори.
Мислите ми спри да не болеят
и в невяра ме заподозри.

Пътищата насечи на части.
Вятъра в олуци затвори.
Болката от силните ми страсти
с равнодушни думи изцели.

Окоси житата да не свирят.
Разплачи две хубави очи.
Заличи най-странната ми диря:
против словото се опълчи...

Припев:И се спри, погледай, потърси ме,
чудо ли е станало завчас?
Заличен съм.Аз и мойто име.
Но се носи още моя глас...